Симеон Матев: Прогнозите за времето в телефона невинаги отразяват реалните условия

A A 0

Сподели

E-mail Принтирай Копирай този линк

Размер на шрифта

A A A

Прогнозите за времето, които виждаме на телефоните си, невинаги отразяват напълно реалните условия на конкретното място. Причината е, че приложенията използват данни от различни метеорологични станции и числени модели, чиито резултати невинаги съвпадат. Това обясни климатологът доц. Симеон Матев в предаването "Утрото на фокус" на Радио ФОКУС с водещ Михаил Дюзев.

По думите му много приложения използват наблюдения от летищни метеорологични станции, които предоставят често актуализирана информация за температурата, облачността и вятъра. Тези данни позволяват да се проследяват бързите промени в атмосферните условия.

Според климатолога информацията от най-близката станция невинаги показва действителната температура на конкретното място.

"Когато няма измервателна станция в даден квартал, приложенията използват изчисления и интерполация, за да определят приблизителните условия. При спокойно и слънчево време резултатите често са сравнително добри, но при преминаване на атмосферни фронтове и рязка смяна на въздушните маси отклоненията могат да бъдат по-големи", допълни Матев.

Кои модели дават най-надеждна прогноза?

Съвременното прогнозиране на времето се основава на числени модели, които обработват наблюдения от метеорологични станции, спътници и други системи за измерване чрез сложни математически изчисления.

Сред водещите глобални системи са моделът на Европейския център за средносрочни прогнози на времето (ECMWF) и американският модел GFS. Те служат като основа за множество прогнози и за работата на регионални модели.

По думите на Матев глобалните модели са подходящи за проследяване на общото развитие на атмосферните процеси в по-дълъг период, докато регионалните модели могат да предоставят по-подробна информация за следващите няколко дни, тъй като отчитат по-детайлно местния релеф и особеностите на региона.

"Нито един модел не е еднакво добър при всички атмосферни ситуации. Затова сравняването на няколко прогнози и преценката на специалистите остават важни, особено когато се очакват значителни валежи или други опасни метеорологични явления", подчерта климатологът. 

Той отбеляза и нарастващата роля на изкуствения интелект в прогнозирането. 

"Технологиите ще продължат да се усъвършенстват, но към момента човешката експертна оценка продължава да има съществено значение", посочи Матев.

Ел Ниньо и влиянието му върху глобалните температури

Относно феномена "Ел Ниньо", Матев каза, че явлението променя атмосферната циркулация и влияе върху валежите и температурите в различни части на света.

"Ефектите му не са еднакви навсякъде. В някои райони може да се наблюдават повече валежи, а в други - по-сухи и горещи условия. Ла Ниня, която се характеризира с противоположна температурна аномалия в екваториалния Тих океан, също влияе върху глобалната атмосферна циркулация. Силните епизоди на "Ел Ниньо" обикновено допринасят за повишаване на средната глобална температура, но конкретното развитие зависи и от дългосрочното глобално затопляне и други климатични фактори. Това обаче не означава автоматично, че всяка държава ще преживее най-топлата си година", каза още той.