Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Изпълнителния директор на Сдружението за модерна търговия Николай Вълканов обясни, че новата методика за определяне на справедливи цени, разработена от икономическото министерство е по френски мози модел. Този модел не определя справедливи, задължителни или препоръчителни цени, а измерва исторически назад във времето как те се формират по веригата на доставки, разясни експертът в студиото на NOVA.

Методиката ще се прилага само за търговци с годишен оборот над 25 млн. евро, но тепърва предстои обществено обсъждане. 

"Да се използва това и да се прехвърля тук като някаква форма на препоръка е дълбоко погрешно", смята Вълканов.

Той подчерта, че разходите във Франция не само по различни стокови групи, но и по различни формати на търговия значително могат да се различават от българските.

"Концентрацията на търговията там е съвсем различна, логистичните разходи са други, заплатите са други, в България функционират и различни бизнес модели, разликите в чиито оперативни разходи могат да с в пъти", каза Вълканов.

Запитан дали може една стока да бъде с една и съща цена абсолютно навсякъде, Вълканов коментира, че това се нарича "комунизъм или картел".

"В случая държавата мотивира големите търговци да следват еднакво ценово поведение. Това е недопустимо", каза Вълканов.

"Слагайки 15 или 25% фиксирани оперативни разходи към свинското месо, например, означава да му вдигнете цената с 25% в момента. Това означава", обясни още Вълканов.

Според него правителството трябва да се фокусира върху създаване на стимули за повече конкуренция.

"Българското производство е изключително неконкурентоспособно. То има нужда от по-голяма ефективност, от по-висока добавена стойност, от повече инвестиции. Държавата разпределя тази година рекордните 2 милиарда евро. Искам да попитам по какъв начин земеделският министър ще гарантира, че тези 2 милиарда евро ще доведат до повече продукция, до по-евтина продукция и до по-конкурентоспособна българска продукция, която може да стига не само за задоволяване на вътрешните потребности на пазара, но и за износ", каза Вълканов.

Според него инфлацията, която се натрупа, не се натрупа от началото на годината, а от средата на 2022 г. насам. "Най-високата инфлация се натрупа през 2022–2023 г. Затова отчасти бяха виновни и тогавашните управляващи, които си играеха да спират вноса, да спират износа, поради което и вътрешната търговия със слънчоглед, например, замря, цените се повишиха, олиото поскъпна три пъти. Всичко това отново беше от една непремерена държавна политика в сферата на храните", коментира Вълканов.