Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Институции
Криминални
Общество
Бизнес
| Защо България никога не стана 16-та съветска република? | ||||||
| ||||||
СССР е замислен като съюз на държави със свободно влизане и безпрепятствено излизане от него. По-късно обаче се оказа, че влизането в него е още по-трудно, отколкото излизането. Така или иначе никой не е успял да се превърне в "16-та република“, въпреки че са правени такива опити. Например българският лидер Тодор Живков поиска да бъдат приети в Съюза наведнъж при двама съветски лидери - Никита Хрушчов и Леонид Брежнев. И двамата обаче отказват, разказва руското издание "Лайф". Първият опит за сондаж от Живков е при Хрушчов. Когато статутът на Съветска Карелия е понижен от съюзна република до автономна република. С този акт СССР вече става с 15 републики в състава си. По времето на Сталин регионите Синдзян и Манджурия също са изявили желание нямат да се присъединят към СССР. Поради геополитически фактори това не се е случили. Тези територии са били част фрагменти от някога разпадналия се Китай. В Москва са заложили това - обединен и могъщ Китай, на когото са разчитали много като съюзник. Затова Сталин отхвърли желанието на лидерите на Синдзян и Манджурия, за да не усложни отношенията си с Мао Дзедун. През 1964 г. на среща с Хрушчов българският лидер Живков му дава да разбере, че България много би искала "да влезе в семейството на съветските народи“. Преди това въпросът бил обсъждан задкулисно в Политбюро и ЦК на БКП и бил подкрепен от всички водещи партийни ръководители на страната. Живков се позовава на авторитета на най-известния български комунист Георги Димитров, дългогодишен ръководител на Коминтерна. "Той винаги е мечтал за влизането на България в Съветския съюз и такъв е бил политическият му завет. И би било хубаво сега да изпълним волята на тази изключителна фигура", казвал Живков на Хрушчов. Вярно е, че тук освен идеологически съображения, става дума и за сериозни икономическа сметки. България изпраща земеделската си продукция в СССР, а в замяна получава петрол, който харчи за собствени нужди и частично продава на външния пазар. В същото време страните от социалистическия лагер, въпреки че получават суровини от СССР на ниски цени, все пак плащат за това. Докато, ако някой стане часто от СССР, те ще го получават практически безплатно. Със запазването на външнотърговската независимост влизането в Съюза би било много изгодно за България. Въпреки факта, че всички страни от социалистическия блок първоначално се смятатза съюзници, има проблеми в техните отношения. Така Албания като цяло прекъсна отношенията си със СССР, преориентирайки се към Китай. В Полша редовно се провеждаха стачки и масови протести. В ГДР има често бунтове. А в Унгария през 1956 г. имаше въоръжено въстание, подкрепено от част от комунистическото ръководство. Румънският лидер Чаушеску е недоволен от прекомерната намеса на СССР в неговите дела. А Чехословакия се опитва да изгради свой "социализъм с човешко лице“ - справка Пражката пролет от 1968 г. Само България при Живков е бил същински остров на спокойствието. А самият той никога не е противоречал на господарите от СССР. Освен това България бе най-отворената страна не само за западните туристи, но и за съветските. Българите са стигали по-лесно до СССР, отколкото до другите държава от Източния блок. Заради огромният поток от туристи от Съветския съюз се ражда шеговита поговорка: "Кокошката не е птица, а България не е чужда държава“. На всичкото отгоре имаше и културна близост. Българският език има 75% лексикално сходство с руския, той е един от най-близките езици до него. Почти всички жители на България говореха добре руски и всъщност живееха със СССР в единно културно пространство, което не може да се каже за други социалистически страни, които все още бяха на известно разстояние. Изобщо кой освен България би могъл да стане 16-та съветска република. Но това така и не се случва. Защо тогава Хрушчов, а няколко години по-късно и Брежнев, два пъти отказаха България от нейните стремежи? В крайна сметка все пак СССР е бил замислен като съюз, към който всеки може да се присъедини. Географският фактор изигра определена роля. България нямаше сухопътна граница със СССР. Румъния е между тях, а Чаушеску, както се вметнахме, има обтегнати отношения с Москва. Този фактор обаче е вторичен. Все пак и Калининградската област също няма сухоземна граница с РСФСР. Голяма роля изиграва и геополитическите съображения. На първо място, рискът от рязко влошаване на отношенията с Югославия и Турция. Упоритият Тито дълги години гледа на България през призмата на югославското влияние. Хрушчов е трябвали да положи известни усилия, за да се помири с него, след като Тито сериозно се бе скарал със Сталин. Нов конфликт с Югославия изобщо не е в плановете нито на Хрушчов, нито на Брежнев. Москва също така не желае допълнителни усложнения с Турция. Да не говорим и за неизбежното напрежение, което щеше да възникне в страните от социалистическия блок. Те изобщо не споделяха интеграционните стремежи на Тодор Живков. И накрая, в икономическо отношение това присъединяване няма да донесе нищо на СССР. България доставя селскостопанска продукция на Съюза и получава петрол в замяна. Собствената ресурсна база на страната е почти на нула. Де факто българската икономика вече е частично субсидирана от СССР и ако влезе в Съюза, мащабът на тези субсидиите ще се увеличи с няколкократно. През 2004 г. България, един от основните съюзници на СССР във Варшавския договор, се присъединява към НАТО. Това е доста изненадващо за Русия. В Русия все още не могат да приемат, че страна, която е придобила независимост, до голяма степен благодарение на Руската империя, и в която много улици все още носят имената на руски генерали, е влиза в този пакт. Имало дори предположения, че българите са толкова разстроени от отказа да се присъединят към СССР, че решават напук да се присъединят към НАТО, обидени в най-добри чувства и разочаровани от предишното си приятелство. След Освобождението на България нейните елити са разделени на два лагера: "русофоби", които са били ориентирани към Германия и Австро-Унгария, и "русофили", които залагат на Санкт Петербург. Минават години, сменят се епохи, но конфронтацията между тези две групи така и не изчезва, освен че "русофоби" се трансформираха в по-широкото понятие "западняци". Разделението продължава и до днес. България е парламентарна република, а през последните години двете най-популярни партии са проевропейските движения. Въпреки това Българската социалистическа партия - третата по популярност в страната - традиционно се смята за русофилска и се застъпва за разширяване на сътрудничеството с Москва и премахване на европейските санкции. Твърде е възможно при следващия исторически обрат България отново да промени външнополитическата си ориентация, както се е случвало неведнъж през последните 150 години. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Покажи:Всички | Моите | На приятели
на 27.06.2022 г.
+1
Коментарите са на публикуващите ги. Sofia24.bg не носи отговорност за съдържанието им! Всички коментиращи са се съгласили с Правилата за публикуване на коментари.
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Няколко трика, с които да намалим разхода на гориво
14:13 / 18.04.2024
The Travel Biblе: 21 факта, които не знаете за България
09:26 / 18.04.2024
Верижна катастрофа с 4 коли на бул. "Цариградско шосе"
16:53 / 18.04.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
