Светлана Василева, РЕМ - Пловдив: Тази година има особено голям интерес към работилничките за сурвачки

Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" със Светлана Василева, музеен педагог в Регионален етнографски музей в Пловдив. 

Знаем, че в Етнографския музей усилено работите с децата. При вас е все по-интересно в последно време. Вече сме в коледни приготовления, коледният дух е завладял града. Кажете ни, какво се случва сега при вас? Имате ли занимания с децата?

Тази година има особено голям интерес към работилничките, които всяка година провеждаме за украсяване на сурвачки. И това много ме радва, защото това е един ритуал, който ние сме го запазили от дълбока древност до днес. Но малко се знае  за силата, която притежава самата сурвачка и защо е важно да се изпълни всеки един детайл от самото откъсване на дрянчето до нейната украса, до завършването на ритуала с нейното изгаряне или пускане по вода, което се изисква, за да се приключи.

Това малко се знае, наистина. Разкажете ни, специалистите сте вие!

Да, точно това е, че децата със сигурност не знаят, а пък то е интересно и за възрастните. Сурваки е един обичай с езически произход, много древен. Не е ясно точно кога е възникнал и интересното е, че в този вид, в който се изпълнява, единствено в България може да се наблюдава. В съседните ни близки на нас народи има подобни обичаи - в Северна Македония, в Румъния. Но единствено в Северна Македония може да се наблюдава нещо подобно - деца украсяват пръчки и обхождат домовете. На другите места има подобни обичаи - групи от деца да обикалят и да благославят за здраве за новата година. Но не е точно като при нас. С този смисъл и точно в този вид запазен, може да се наблюдава само при нас. 

Нека да просветим родителите наши слушатели! Какво точно представлява самата изработка на сурвачка, от какво се прави и всичко, което вие разказвате на децата.

Тя темата е много интересна. Ние започваме от Коледните празници. Те са един цял цикъл, който започва още на Игнажден. И това е един празник, който е много интересен с т.нар. Полазник. И аз се радвам, когато децата идват в музея и някои от тях ми кажат, че все още го изпълняват по домовете този обичай. Та, почва още от тогава до Ивановден, когато вечесе заключва коледния цикъл. То не е просто ден-два около Бъдни вечер, или Коледа, както сме свикнали да го свързваме. Ще ви разкажа малко повече за това от какво се правят сурвачките, на какво трябва да се обърне внимание. От дрянчета, разбира се, и който има възможност е хубаво да си откърши сам. Но днес вече лесно могат да се намерят и да бъдат закупени. Защо е важно да е дрянче? Това е нещо, което вярвам, че достатъчно се знае. Защото дряна е най-здравото и жилаво дърво. То е първото дърво, което цъфти още през зимата. Много е трудно да бъде прекършено, много жилаво е, здраво и заради това, че първо се събужда към живот след студената зима и вече дава една надежда за идващата пролет.

Така че това е първостепенното значение на това да използваме дрянчето, което след това трябва да бъде украсено. Всеки детайл по украсата носи своята символика, няма нищо случайно. И затова тези сурвачки, които често могат да се срещнат днес да се продават – с гирлянди украсени, хартиени, цветни, те нямат никаква стойност. И това е хубаво да се знае. А е и голямо удоволствие, ако един родител седне вкъщи и украси сурвачките заедно с детето си и му разкаже.

Какво означава всеки един елемент по сурвачката?

Задължително трябва да се сложат сушени плодове, тъй като в миналото през зимата не са разполагали с пресни такива, каквито днес можем да закупим, но пък хората са си изсушавали плодове. На сурвачката се слагат всякакви ябълки, круши, сливи, за да може да се предизвика плодородие. Също може да се сложат ядки - орехови ядки могат да се нанижат. Пуканки задължително. Каква е идеята на пуканките? С тях се украсяват и калпаците на коледарчетата също. Пуканката, знаете, е царевично зрънце, което на топлина се разпуква. И всъщност, с това се надяват хората да предизвикат да се пука от плодородие всичко в дома, да се пукат хамбарите, на изобилие да бъде. Вълната също е задължителна част от украсата на сурвачката, особено в Родопите. Защото тук това е основен поминък за хората. Сурвакали са се в миналото и животните. Стопанката е ставала рано сутринта, за да събуди дечицата, лекичко ги е потупвла по гръбчетата със сурвачката. А след това отива в оборите, сурвака и животните. И оттам нататък вече се събират дечицата и тръгват сурвакарските дружинки. Така че вълна се слага задължително. Прежда, която хората са оцветявали в миналото. Червена прежда – задължително е била да е челрвена. Това е основен цвят в нашата традиция. Във всички наши празници червеният цвят присъства в украсата. Както знаете и на Великден, ето, и по сурвачката, защото червеното е символ на плодородието, това е кръвта, това е животът и продължението на живота. Така че задължително слагаме и нещо червеничко да има. Ние обикновено обвиваме дръжката на дрянчето в долната част, а може и цялата да се увие с червена прежда. Днес вече разполагаме с много цветове, така че имаме много постижения при сурвачките. Миналата година дечицата взеха награди в училищата в състезания с нашите сурвачки. Така че наистина добре се справят децата.

Друго нещо, което е важно да има като украса на сурвачката, това е обредният хляб, от празничната трапеза. И в този случай малките кравайчета, които се нанизват, също по някакъв начин трябва да присъстват задължително в украсата.

Както и пуканките се нанизват, и сушените плодове, така и кравайчета трябва да виснат по нея.

И сега нещо много важно: дотук говорихме за предизвикване на плодородие, на изобилие, на здраве чрез дряна. Но е много важно по някакъв начин да има и защита. Затова е зедължително и поставянето на люти чушлета, едно или повече, както и на скилидка чесън, защото се вярва, че тези люти, миризливи неща плащат лошите сили. Всичко лошо да бяга надалече. Това са апотропейни предмети, които се слагат за защита. И след като вече украсата е готова, може да се постави и паричка също. Разбира се, тя е свързана от една страна с това да има пари в дома, но от друга страна, тъй като парата е желязна, това е за сила, здраве, тъй като металът е здрав, корав, твърд.

И когато вече сурвачката е готова, тя се оставя до вратата отвън да престои под звездите през нощта, да пренощува. Така се вярва, че ще добие по-големи сили и се превръща в един магически предмет, с който вече от следващия ден започват сурвакарчетата да обикалят по домовете, да наричат с благословии стопаните. И когато сурвакат по гърба, вярва се, че с докосването на тази магическа вече пръчка, всичко това, което е вложено в сурвачката като изработка потича по магичен начин към стопанина и към дома. И особено е хубаво, ако падне част от украсата в самия дом - дрянчета, малки пъпчици, които падат от дрянчето. После по тях се гадае, като се хвърлят в огнището и е на добро, ако това дрянче се пукне в огнището. Ако се разпука, значи здраве ще има за този човек. То се нарича на всеки член от семейството, пъпчица по пъпчица и така си гадаят, като хвърлят в огъня. Силата на сурвачката приключва на следващия ден. Тогава тя или се пуска в течаща вода, или трябва да се изгори в огъня, тъй като огънят се свързва със слънцето.

Може ли това да се определи като едно от най-атрактивните събития за годината при вас - изработването на сурвачки?

Ами, ние имаме много интересни събития през годината. Не знам дали е едно от най-интересните събития, т.е. със сигурност то е едно от най-интересните, но не мога да го поставя на първо място. Великденската работилница също се посреща с огромен интерес от гражданите на града, и от гостите, защото тогава правим отворена работилница и всеки е добре дошъл по всяко време и без предварителни записвания дори. Майстор Светла Ракшиева ни гостува няколко години подред. Тогава се правят писани яйца по старинна восъчна техника. Това също е много интересно и на децата много им се отдава, много се забавляват на това да направят свой шедьовър от яйцето. Това е също една тема, която е изключително интересна, с много любопитни факти, има какво да се разкаже за нея.

Нещо, което сега скоро предстои  е предстоящия празник на Свети Спиридон. Всъщност това е Еснафския празник, който предстои сега, на 12 декември. Той е съпътстван от ритуално шествие и много други събития.

Но за децата, може би, са по-интересни тези големи празници - Коледа и Великден. Това сигурно са едни от най-вълнуващите моменти за тях в работилничките при вас. Нали така?

Така е, да. В момента сме на тази тема. Много се радвам наистина за това, че започнахме първата ни работилничка, и всеки ден ще посрещаме много дечица.

Със записване ли става? 

В случая става със записване. Работим с учебни групи. Може би догодина е хубаво да се направи отворена работилница за всички, както правим за Баба Марта, както правим и за Великден. Вероятно това ще се случи и със сурвачките, защото е хубаво събитие. Просто за тази година сме записали голям брой учебни групи.

А после идва и Баба Марта. И тогава, предполагам, е много интересно при вас?

Малко извън традиционните познати работилнички, които се изпълняват на много места в града, в последната година ние правихме мартенички чрез техниката плъстене и иглонабиване. Изработвахме фигурки  - гъбки или овчици. Просто показваме, демонстрираме тази майсторска техника иглонабиване. Тя е подходяща както за деца и за възрастни също. Много е увличаща, много успокояваща, както всички споделят. И се получават едни по-различни и много хубави мартенички.