Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Панамците са много топли, много пъстри, винаги усмихнати хора, готови да подадат ръка и да помогнат, но и много бедни. Това каза пътешественикът Яна Имреорова в предаването "Куфарът на фокус“ на Радио "Фокус“. 

По думите й Панама е евтина дестинация, а основният разход е свързан с пътуването до там. "Самолетният билет също не е толкова скъп. За 10 дни там не можахме да изхарчим 250 долара за храна, просто беше смешно евтино. Държавата е евтина дестинация за канадски пенсионери, които инвестират в имоти и живеят там през зимните месеци“, разказа пътешественикът.   

Тя посещава Панама с три свои приятелки през февруари. Температурите там тогава са около 30 градуса. За първи път там вижда плажни ивици с черен вулканичен пясък и високи приливи. 

Среща и представители на местното индианско племе куна, запазило автентичния си бит и култура. "Жените са много фини и нежни и носят много пъстро облекло. Краката и ръцете им са покрити с фини гривни от много ситни маниста, разположени много плътно една до друга, наподобяващи ръкави или чорапи. Тези жени правят много специални апликации за рокли, чанти, които изглеждат като обърнати. Те са свързани с техния бит и представят глави на животни, пеликани, символи от бита им. Това е прехраната за тези хора, чрез нея те запазват историята и изкуството си“, разказа гостът.

В Панама Яна Имреорова носи квас и 1 килограм брашно, с който да го подхранва. Остава изненадана, че брашното, което продават в Панама, е с много ниски нива на глутен. "Което не предполага да се направи хубав хляб. Там не можах да направя хляб, направих фокача. Просто условията бяха такива, че квасът избухна, на него му беше много добре – влажност, топлина. Спънка се оказаха и електрическите уреди“, разказа тя. 

Хлябът, който панамците консумират, представлява плоски питки, приготвени без набухвател. Типично ястие е севичето, приготвяно чрез накисване на сурова риба и морски дарове в лимонов сок. 

Нейната книга "ХлебЯна - (Не)обикновена история“ представя не просто рецепти, а истории през храната. "В рецептата за фокача като фон ще намерите панамската ми история. Всъщност домът е там, където са ръцете и сърцето. Хлябът е една нишка, която ни свързва с другите хора и култури. Храната може да бъде мостът, който ни свързва“, смята гостът.