
ЗАРЕЖДАНЕ...
Почина една от най-влиятелните фигури в киното | ||||||
| ||||||
Смъртта му беше потвърдена пред "Ню Йорк Таймс" от неговата асистентка и мениджър Мариса Форцано. Бентън, който започва кариерата си като арт директор в списание Esquire, работи рамо до рамо с друг бивш служител на списанието – Дейвид Нюман. Двамата написват иновативния и награждаван филм от 1967 г. "Бони и Клайд“, който изстрелва кариерите им нагоре. С времето пътищата им се разделят, когато Бентън се насочва към режисура, започвайки с "Лоша компания“, с участието на Джеф Бриджис. След успеха на "Крамър срещу Крамър“ Бентън продължава да създава драматични филми, които често сам пише и режисира. Той носи "Оскар"-слава на актьори като Дъстин Хофман, Мерил Стрийп, Сали Фийлд, Джон Малкович, Джейн Александър и Пол Нюман – първите трима от които печелят "Оскар"-и за ролите си във филми на Бентън. Той самият печели "Оскар" за най-добър режисьор и за най-добър адаптиран сценарий за "Крамър срещу Крамър“, както и за оригиналния сценарий на "Места в сърцето“. Сътрудничеството му с Нюман започва в Esquire. Първият им филмов сценарий – "Бони и Клайд“ – е многократно отхвърлян, докато режисьорът Артър Пен не се включва в проекта, а Уорън Бийти става продуцент и звезда на филма. Контроверсиалният и насилствен епос се превръща в сензация през 1967 г. и носи на дуото номинация за "Оскар". Следват съвместни проекти като "Имаше един крив човек“ (реж. Джоузеф Манкевич) през 1970 г. и "Какво става, докторе?“ на Питър Богданович. Те също така участват в написването на сценария за блокбастъра "Супермен“ (1978) и правят принос към филмовата версия на "О, Калкута!“. Когато Нюман решава да се насочи към режисура, и Бентън проявява интерес. Дебютният му филм като режисьор – "Лоша компания“ (1972) – е топло приет от критиката, но се проваля комерсиално, което временно спира развитието му като режисьор. С помощта на агента си Сам Кон, Бентън предлага сценария си за детективска история с чувство за хумор – "Късното шоу“ – на Робърт Олтман, който се съгласява да продуцира филма с участието на Арт Карни и Лили Томлин през 1977 г. Това е вторият режисьорски проект на Бентън и отбелязва скромен успех. През 1979 г., след като Франсоа Трюфо се отказва от проекта, Бентън режисира "Крамър срещу Крамър“ с участието на Дъстин Хофман и новооткритата Мерил Стрийп. Филмът му носи две награди "Оскар" и над 100 милиона долара приходи. През 1982 г. излиза трилърът в стил Хичкок – "В тишината на нощта“ – с участието на Стрийп и Рой Шайдър, който има сдържан прием. Две години по-късно "Места в сърцето“, вдъхновен от родния му град в Тексас, постига умерен търговски успех и печели "Оскар"-и за Сали Фийлд и за сценария на Бентън. "Места в сърцето“ е последният му хит за десетилетие. Следващите му филми като "Надин“ и "Били Батгейт“ се оказват разочарования. Бентън възвръща успеха си с "Глупак по рождение“ (1994) с участието на Пол Нюман, който получава няколко номинации за "Оскар", включително за сценария на Бентън, и се представя добре в бокс офиса. По-късно режисира Нюман, Джийн Хекман и Сюзън Сарандън в "Здрач“, а през 2003 г. – Антъни Хопкинс и Никол Кидман в "Човешкото клеймо“, адаптация по романа на Филип Рот. Мнозина обаче критикуват избора на Хопкинс за ролята на светлокож чернокож мъж, представящ се за бял. Следващият му проект е черната комедия "Ледената жътва“ (2005), написана заедно с Ричард Русо и продуцирана от Харолд Рамис, който я и режисира. Бентън се появява и в редица документални филми за киното, включително "Странстване“ (2006) и "Могъщите и звездите: История на Холивуд“ по TCM (2010). През 1995 г. Бентън получава наградата Ian McLellan Hunter на Гилдията на сценаристите за цялостно творчество, а през 2007 – наградата Laurel за постижения в сценаристиката. Робърт Дъглас Бентън е роден в Уаксахачи, Тексас, и завършва бакалавърска степен по изящни изкуства в Тексаския университет. Завършва и магистратура в Колумбийския университет, с амбиция да стане художник, и се опитва да се издържа като карикатурист. Започва като помощник на арт директора на Esquire. През 1954 г. е мобилизиран и рисува диорами във военната база Форт Блис. След службата се връща в Esquire, където работи като арт директор от 1958 до 1964 г. Първият му по-значим проект с Нюман е "Екстремизмът: не-книга“. След това двамата пишат мюзикъла на Хал Принс "Това е птица, това е самолет, това е Супермен“, който се проваля през 1966 г., преди да създадат "Бони и Клайд“. |
Трябва ли да се дадат повече права на районните кметове? | ||
Да (595) | 53% | ![]() |
Не (414) | 37% | ![]() |
Не мога да преценя (113) | 10% | ![]() |
За контакти:
тел.: 0700 45 024
novini@sofia24.bg