Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

На 28 и 29 май в Hotel Rila Borovets ще се проведе конференцията XCity Balkans Conference, посветена на градовете на бъдещето и интелигентните градски решения. Сред основните теми на форума ще бъдат ролята на големите данни, изкуствения интелект и цифровите двойници в устойчивото градско развитие.

В предаването "Утрото на Фокус" на Радио ФОКУС проф. Десислава Петрова-Антонова, преподавател по математика и информатика в СУ "Св. Климент Охридски", ръководител на приложната област "Градове на бъдещето" в GATE Институт, разказа за развитието на първия цифров двойник на София и за технологиите, които могат да трансформират управлението на градската среда.

Какво представлява цифровият двойник на София

По думите на проф. Антонова цифровият двойник е сложен модел, който събира, анализира и визуализира данни от множество различни източници, за да подпомага вземането на решения за развитието на града.

"Градът е сложна система. Работим с геопространствени данни, сателитни изображения, ортофотоизображения, демографски, транспортни и екологични данни. Това ни позволява да прилагаме методите на изкуствения интелект и да реализираме симулации на различни сценарии", обясни тя.

Данните – в основата на умния град

Според проф. Антонова ключовите елементи за изграждането на цифров двойник са данните, технологиите и сътрудничеството между различните заинтересовани страни. "Без данни анализите няма как да бъдат реализирани", подчерта тя.

Анализ на въздуха, климатичните рискове и соларния потенциал

Екипът на GATE Institute вече работи по редица практически сценарии за София. Един от тях е свързан с качеството на въздуха.

Изследователите разработват модели за пространствено и времево прогнозиране на замърсяването, които позволяват да се анализира състоянието на въздуха не само около измервателните станции, а на територията на целия град.

Друг важен проект е свързан с климатичните промени и така наречените "градски топлинни острови". Анализите показват, че в централните части на София температурите могат да бъдат с до 6 градуса по-високи спрямо периферните райони.

"Това е потенциален риск за гражданите, които живеят там", посочи проф. Антонова.

Концепцията за "15-минутния град"

Сред най-интересните разработки е и концепцията за "15-минутния град", насочена към по-добра достъпност на основните услуги за гражданите.

Изследователите са събрали данни за над 27 000 обекта в София – училища, зелени площи, медицински центрове, транспортни връзки и спортни съоръжения – и са изчислили индекс на пешеходна достъпност за жилищните сгради.

"Този анализ подпомага вземането на решения относно планирането на нова градска инфраструктура“, обясни проф. Антонова.

Пространство за данни и нови бизнес модели

Проф. Антонова е сред инициаторите и на първото градско пространство за данни в България – система за споделяне на информация между публични институции, компании, стартъпи, неправителствени организации и граждани.

Тя подчерта, че данните не се събират централизирано, а се споделят при ясно определени правила и политики за достъп.

"На база на тези споделени данни могат да се създават нови бизнес модели, продукти и услуги, които решават градските проблеми", заяви тя.

Според нея съвременният изкуствен интелект вече може да обработва не само класически градски данни, но и големи масиви от документи – регулаторни рамки, правни текстове и стратегически документи, свързани с градското планиране.

Като водещи примери за интелигентно градско развитие проф. Антонова посочи Helsinki, Copenhagen и Singapore.