Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Расте, но не старее. Това е девизът на София. 

И наистина има много красиви неща в нашия град. Познаваме ли обаче историята на града в който сме родени или живеем?  

Разхождайки се из улиците на една от най-древните столици в Европа, можем да се докоснем до постройки от времето на неолита по българските земи – от 6000 до 4000 г. пр. н.е., до наши дни. 

София има богато историческо наследство, натрупано с векове. 

Това е град, управляван от цезари, василевси, канове, султани и царе. Всички те са оставили белег в миналото на града и това може да се види и сега. 

Каква е била съдбата на София и защо днес изглежда по този начин? Ще се върнем в годините, когато София е под турско робство. 

На първата година след Освобождението на София, градската управа взима решение 4 януари по нов стил да бъде обявен като ден за тържествено честване на Освобождението на града. Всяка година Столична община спазва създадената традиция.

В навечерието на 4 януари по време на Руско-турската война (1877-1878) София е била "на косъм“ от това да бъде опожарена, а населението й – избито до крак. Един непредвидим фактор обаче възпрепятства това и помага градът да остане непокътнат.

Както е известно, войските, водени от генерал Гурко, освобождават града. В присъствието на генерала е отслужен първия Тържествен молебен за освобождението на София в църквата "Св. Неделя". 

4 януари е ден в който изразяваме своята почит и признателност към всички знайни и незнайни войници, които проляха кръвта си за нашата свобода: руски, украински, полски, финландски, румънски, сръбски, черногорски, молдовски, както и на българските опълченци. Благодарни сме и на чуждите консули на Франция, Австрия и на Италия, благодарение, на които град София е спасен от опожаряване. 

Нека се върнем назад във времето! 

София преди Освобождението е един малък град с криволичещи, в голямата си част кални улички и без осветление. Има голяма опасност да се спънеш или в някоя дупка, или в купа сено.

Град София се е простирал на юг до днешната улица "Гургулят", на север само пръснатите малки Банишор-махала, Драс-махала и циганска махала са се простирали отвъд Владайска река.

На изток само по булевард "Дондуков", градът е продължавал до днешната улица "Дунав" и южно от "Цар Освободител" до площада пред Народното събрание, а на запад се е простирал само до булевард "Христо Ботев". Всичко наоколо било ливади, бостани, непроходими блата в дъждовно време и гробища.

След Освобождението - запустели джамии, полусъборените кервансараи, разните ново изгорени сгради, пространните турски гробища и лошият изглед на многото преправени или привременни правителствени сгради. 

В края на 19 век обаче, бустаните и ливадите на най-новата европейска столица, са изместени от прави павирани улици. Появява се електрическото улично осветление, а след него и електрическия трамвай, който заменя конския.

Започват да прииждат хора от цялата страна, включително и от неосвободените, но български земи зад граница – Западните покрайнини, Македония и Тракия.

Появяват се първите велосипеди и мотоциклети, които заради викоката си скорост от 20 км/ч, никак не се харесват на софиянци. 

Отварят се ресторанти, бирарии, виенски сладкарници, магазини с витрини и реклами, както и будки за вестници.

А ето как проф. Иширков рисува столицата:

"Сега, подир 50 години, град София, изцяло промени своята физиономия. Това вече е голям град, важно кръстопътище на железни линии, модерно планиран, с водопровод, с канализация, електрическо осветление и електрически трамваи. Наместо низките малки къщички, от които са останали сега, сгушени в градини, само няколко, се издигат големи яко зидани сгради."

Какво се случва по това време?

В средата на града изчезват къщите за живеене, около двореца, по "Цар Освободител", ул. "Александър I", "Московска", "Търговска", "Леге". Построени са  големи сгради: църкви, Народното събрание, театърът, пощата, банки, здания на легации, на министерства, на клубове, на осигурителни дружества, на част от университета, на бюра и други. 

Около двореца се създава така нареченото "сити“, както във всички големи градове. И това "сити“ се разширява от ден на ден за сметка на къщите за живеене. София има вече и своето "корзо“ по булеварда "Цар Освободител", където вечер се разхождат много хора.

Всеизвестно е, че София е обявена за столица на България на 3 април 1879 година по инициатива на Марин Дринов от Учредителното събрание на Княжество България. 

Предложението за София се приема с пълно единодушие, без всякакви разисквания. Народните представители стават на крака с вдигнати ръце и силно въодушевление и цепят въздуха с виковете: София, София, София!

Така София вече е столица на България.

А думите на Григор Начович остават да звучат години наред: "Направете я красива!“.

Днес тя наистина е красива. Вижте някои от най-емблематичните сгради на столицата през обектива на Sofia24.bg.