Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Столична община възложи на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към Българска академия на науките (ИБЕИ – БАН) да извърши мониторинг на застрашени, редки или уязвими растителни и животински видове и съобщества в Лозенската планина в периода 2019 година - 2020 година, съобщава Столична община. 

Също така да проучи наличието на други територии в планината, които са с характерни или забележителни ландшафти, включително такива, които са резултат на хармонично съжителство на човека и природата.

В резултат от проучването, ИБЕИ – БАН направи предложение за обявяване на две нови защитени местности в обхвата на планината, попадащи в землището на с. Лозен, район "Панчарево“.

Едната защитена местност е предназначена за опазване на вида "червено усойниче“ (Echium russicum), който е един от видовете растения в България с високо природозащитно значение на национално и европейско ниво. Включен е в Приложения 2 и 3 на Закона за биологичното разнообразие, в Червена книга на Р България, т. 1, и Червен списък на растенията в България с категория "Уязвим", както и в Приложение 2 на Директива 92/43 ЕИО за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна. Популацията на "червеното усойниче" в Лозенската планина е най-голямата, установена в България до момента.

Другата защитена местност е предназначена за опазване на вида Leucobryum glaucum, който е горски листнат мъх с високо природозащитно значение на национално и европейско ниво. Включен е в Приложение 2a на Закона за биологичното разнообразие, както и в Приложение 5 на Директива 92/43 ЕИО за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна. У нас се среща рядко и в по-влажни открити местообитания, като е индикатор за стабилни стари горски местообитания.

Leucobryum glaucum обитава икономически важни местообитания (едроразмерни стари букови гори), които са подложени на интензивна експолоатация и състоянието на неговите популации постоянно се влошава, а тяхната площ намалява. Популацията на вида в Лозенската планина е най-голямата и стабилна в България.