Звездата ни в леката атлетика Божидар Саръбоюков пред ФОКУС: Искам да съм най-добрият

Еврошампионът в дългия скок на леката атлетика Божидар Саръбоюков в интервю за ФОКУС след като подобри националния рекорд и излезе начело на планетарната ранглиста за мъже в своята дисциплина. 

Здравей, Божидаре. От старта на тази година ти буквално летиш от турнир в турнир, а отделно от това и летиш в сектора за дълъг скок в леката атлетика. Очаквано ли беше всичко това, което ти се случва в спорта за това кратко време от около месец и половина?

- Ами, очаквано...То беше много дълго време очаквано, дори от преди тази година за такива по-големи резултати, защото ние знаем колко сме подготвени физически наистина, бяхме много подготвени физически, не само тази година, и предната година, и олимпийската година бяхме много подготвени. Просто скока не е само физически качества. Голям процент идва и от психиката, от техниката и от доста други неща. Просто беше време да усетя самия скок - как трябва да стане, за да го запаметя в главата си. Все пак още не знам дали съм го запаметил напълно. Надявам се да съм го запаметил. То ще си покаже на следващите създания. С треньора искаме да потренираме малко по-тежко, за да се подготвим за Световното. Като резултат, може да не е толкова голям, но искаме да затвърдим това, което направих като техника последните две състезания.

През последните години, когато говорим с теб, ти на няколко пъти казваше, че си разочарован от многото фаулове, които правиш или неразчетен разбег. Как се промениха сега нещата? Какво променихте с треньора в паузата между края на 2025-а и началото на 2026-а година, че ти буквално на всяко едно състезание правиш нов и нов рекорд?

- Променихме това, че първо бяхме с "двойна ножица", сега пак се върнах на стария стил, който е много по-удобен за мен. Започнахме да правим повече упражнения за самия скок, за да усещам движението. Но за фауловете нищо не съм правил. Дори нашата зала в Харманли е една идея по-къса и не мога да правя целия си разбег и затова отскачам по отпред на дъската, почти от ръба на трапа, защото просто не стига мястото и изобщо не сме го тренирали това с фаула. Но с годините разбрах това, че с фаула е повече усещане, защото пък, когато сме го тренирали, отново е имало периоди, в които не се е получило.

Виждаме и от най-добрите, които са на пистата... може би това е повече на моменти. Има такива, в които може да направиш състезание с 6 фаула, има моменти, в които може да направиш на едно състезание 6 сполучливи опита. Всичко друго, наистина, го тренирахме, за да може да се чувствам много по-уверен на пистата.

Понеже ти гледах последните състезания ми направи впечатление, че стъпваш почти без никакъв аванс на дъската, което е впечатляващо, наистина. Много близо си до фаула, но същевременно много чисто скачаш.

- Това нещо по-скоро бих казал, че се дължи на усещане. Защото аз все пак дълги години се занимавам с тази дисциплина, в същото време като го правиш постоянно, ти вече усещаш къде е дъската. Може би оттам е резервът ми в скоковете, защото точно тази дъска я усещам 10 метра по-рано при дъската, дали ще направя фаул и дали ще стъпя точно. Ако, примерно, знам, че ще направя фаул, преценявам да намаля малко скоростта, да приклекна или някакси да направя така, че да не е фаул и така се губят сантиметри в скока, защото не влизам с цяла скорост. Но това всичко е от усещане, дори смятам, че скока, който беше 8.45 метра, усетих, че ще направя фаул и затова малко преди това приклекнах, спрях, нали, убих си скоростта, но все пак скокът беше много голям, не мога да се оплача, докато на предното състезание опитът от 8.39 метра беше без никакво спиране, без абсолютно никакви резерви, си направих този голям скок.

В интервю за ФОКУС в края на декември заяви, че целта ти е национален рекорд за мъже в зала и на открито. В зала освен, че подобри 22-годишния рекорд на Ивайло Младенов от 8.30 метра, вече подобри и своя такъв от 8.39 метра от турнира в Метц, Франция, излизайки на върха на света с 8.45 мета. Това се случи в надпреварата в Сърбия. Разкажи ни за самото състезание и очаквано ли беше за теб това ти постижение?

- Беше наистина много силно състезание. Четирима състезатели скочихме над 8 метра, което за турнира е наистина по-рядко срещано нещо. И то говорим за двама скачачи, които скочиха над 8.20 метра, а те не са случайни - хора с много по-голяма история от моята в спорта, които са наистина едни от най-добрите в света, дори и най-добрите, мога да кажа.

Финландецът показа много голямо постижение и той. Състезанието наистина беше много силно, и точно тази конкуренция направи тези резултати.

Когато скочих 8.39 метра, наистина се изхабих малко повече емоционално, но гледах, веднага да забравя цялата тази емоция и да забравя какво съм направил, по-скоро си казах: Това е нещо нормално, остави го на заден план. Свършило е Концентрирай се за другото състезание, повтори го.

Очаквах да направя резултат пак около 8.30 метра, казвам го искрено, но не очаквах от над 8.40 метра, защото се убих от път. На другия ден тръгнах в 11:00 сутринта от хотела и пристигнах в Белград чак в 02:00 часа през нощта. Беше повече от 12 часа, дори 15-16 часа път, който наистина ме уби. На другия ден трябваше да тренирам, аз едвам станах от леглото. На следващия ден, преди състезанието, пак беше по същия начин, не се чувствах много ОК на състезанието. Когато стъпих на пистата, някак си ми се качи адреналина, усетих пак, че това е моят ден, че трябва да се възползвам, което е много по-важно от това, как съм се чувствал преди това.

Когато вече стъпих на пистата, наистина очаквах такъв резултат, чак толкова голям не, но голям резултат очаквах и учудих себе си.

Значи ли това, че ако си имал по-малко проблеми преди състезанието, си можел да скочиш дори още повече като метраж?

- Е, това не искам да казвам дали съм щял да скоча повече или не. Това си говорехме с друг треньор, който е дългоскачач – Николай Атанасов – Джоко. Точно това си говорехме с него, че в такива моменти, когато сме се чувствали най-зле преди състезанието, сме скачали най-големи резултати. Много пъти ми се е случвало, чувствам се супер целия ден, ставам с настроение, всичко върви точно по план, всичко е топ и просто когато скачам, резултатите са пак задоволителни, но не такива учудващи. Докато много пъти, когато съм се чувствал много зле, като съм започвал моите скокове, дори в миналото на висок скок и на дълъг, съм правил най-големи резултати. Така че не знам, това пак е може би нещо, което влияе на нашата психика, не знам точно на какво се дължи, но затова не искам да кажа, че може би съм щял да скачал повече.

Значи да разбирам, че ако в бъдеще на някое голямо състезание имаш премеждие преди него, да очакваме от теб още по-голям резултат. В кръга на шегата е това, разбира се.

- Да, да. Иначе психиката е странно нещо, така че очаквам всичко. Понякога, когато се чувстваш не в настроение, най-много се събираш на състезанието, защото знаеш, че там трябва да дадеш всичко.

Ти победи легендата Милтиадис Тентоглу, както и друг от най-големите в твоя спорт – настоящия световен първенец в зала и на открито Матия Фурлани от Италия. Какво ти казаха те след състезанието и получи ли похвали и някакви по-интересни коментари от тях?

- От Фурлани – да. Писа ми, в социалните мрежи си писахме, поздрави ме за резултата. Казах му, точно това си говорехме с него – добре е, че в момента двамата с него така вървим, защото това само и единствено ни изгражда да сме още по-добри, с още по-високи резултати за в бъдеще, защото все ние сме по-младото поколение, което тепърва има бъдеще.

Вие се "дърпате" още от юношите, нали така?

- Да, да. Ние с него сме си израснали заедно, имаме една и съща история горе-долу. И двамата сме били бивши високоскачачи, след това и двамата преминаваме към дългия скок. И още когато бяхме на висок скок сме се засичали на Световното в Колумбия, където аз станах втори. Така че с него наистина сме от малки заедно и наистина се радвам много, защото тогава, още от малки, всички виждаха и в него, и в мен потенциал. И се радвам наистина, че и двамата го разгърнахме, за да се срещаме сега на световната писта при мъжете. С Милто (Милтиадис Тентоглу) иначе на пистата се поздравихме. Той беше малко разочарован от резултата си, за което наистина го разбирам. Все пак говорим за най-големия в момента на пистата, но съм сигурен, че няма да остави така нещата, и със сигурност на голямото първенство зимата ще покаже наистина голям резултат.

Тентоглу е трениран от известния български наставник Георги Помашки. Той беше ли там и коментира ли нещо с теб? Поздрави ли те?

- Да. Аз наистина пак искам да го кажа тук и пред вашите слушатели и ако той някъде ме чуе, че наистина съм му много благодарен, защото той ми водеше състезанието. Моят треньор в Белград го нямаше, затова го помолих да ми дава насоки. Може би той ме накара пък така да рискувам, за да скоча 8.45 метра, за което наистина съм му благодарен. Дори му благодарих отново на другия ден в социалните мрежи. Аз никога не забравям наистина кой ми е помогнал и наистина се радвам, че неговото водене беше сполучливо. Иначе, разбира се, аз винаги си уважавам конкуренцията. Благодарих и на треньора, и на състезателите там. Честитихме си всички. Винаги е имало уважение между нас.

Световната атлетика направо се побърка по твоя успех в Белград. Случи ли се нещо интересно преди, по време или след надпреварата в сръбската столица, което би искал ти да споделиш пред нашите слушатели?

- Интересното е това, че имаше надпревара. Аз поведох, после – Милто. Аз скочих резултат, който наистина е удивителен дори за самия мен, което наистина зарадва много публиката. Имаше отново шоу, ръкопляскания. Хората наистина бяха много радостни. Това е, емоцията беше голяма. Аз винаги съм харесвал сръбската публика, защото все пак те са по-близки до нас, и наистина имаше емоции. Виждаше се, че хората наистина ме подкрепят и се радват наистина.

Апетитът идва с яденето, както казват хората, и очакванията към теб със сигурност ще стават все по-високи и по-високи. Все пак си настоящ европейски шампион, вече си и национален рекордьор на България – 8.45 метра на едва 21 години. Няма как да не мечтаем – дано да ти се случи, да падне европейски или световен рекорд. Направих преглед на световните рекорди и европейските. В момента съветският атлет Роберт Емиян държи с 8.86 метра от 1987 г., а четири години по-късно американецът Майк Пауъл постига феноменалните 8.95 метра. Колко далеч си ти от тях и има ли шанс в бъдеще да очакваме български световен рекорд отново в леката атлетика, при мъже и жени говорим?

- Между другото, след този скок от 8.45 метра доста хора ми писаха "Ти си готов за 9 метра, ти си готов за над 9 метра“. Не е толкова лесно, така отстрани. 9 метра само ние, които скачаме и сме близо до леката атлетика, знаем колко много са. Това е наистина изключителен резултат. Тук вече трябват много големи физически качества. Трябва да си както перфектен физически, така и перфектен технически, психически. Това е наистина страшен резултат и смятам, че… Нека да вървим бавно към нещата, нека да постигам по-важните неща, да участвам на големите първенства. Надявам се да съм в челната тройка, че дори и първи, пък вече всичко е стъпка по стъпка. Не мога да се изхвърлям от 8.45 метра и да кажа: аз съм готов за световен рекорд, аз съм готов за европейски рекорд. Това са неща, с които отново мога само да учудвам себе си и хората около мен, и хората, които очакват, защото за такъв резултат трябва да си изключителен спринтьор, а пък знаем, че ние, белите хора, особено аз – моята скорост е малко по-бавна, и там трябва да правиш резултати, които... За да направиш такъв резултат, трябва да правиш резултати в спринта, които според мен поне пак са на световна сцена.

 

Ти си висок си 2 метра, което е доста над средното за най-добрите в твоя спорт – говорим в исторически план. Пауъл е бил 188 см, Тентоглу е 185 см, Фурлани е 185 см, Роберт Емиян, който държи европейския рекорд, е бил едва 178 см. Помага или не височината в тази дисциплина?

- Ами, силно казано помага, защото... Някой си казват: ти си висок, ти затова имаш данните, но колко високи хора има в тази дисциплина? Няма такива хора, нямало е и в световен мащаб. Поне аз не се сещам някой да е бил 2 метра. Просто височината много рядко се случва – и съм благодарен на Господ, че ме е дарил с това нещо, и на моя треньор, и на всички – много рядко се случва 2 метра човек да е по-подвижен, особено в леката атлетика, защото леката атлетика знаем, че е спорт, в който трябва да покажеш максималните физически качества на човешкото тяло. Баскетболът – разбираемо, там баскетбол, волейбол, по-технически спорт, повече седиш на място, докато тук трябва да си много, много подвижен. Наистина може би пък височината ми помага в едни неща, пък ми пречи в други, защото технически ми е по-трудно да изконтролирам някои неща, да ги направя правилни. Докато пък при ниските хора – те са много по-технични, но в същото време пък нямат тези физически данни. В смисъл, и двете неща имат и плюсове, и минуси. Но смятам, че аз точно се възползвам добре от височината си.

Тази височина не би ли ти била в помощ в друга дисциплина, във високия скок? И има ли шанс да те видим в бъдеще отново в тази дисциплина?

- По принцип да. Това ми е първата дисциплина, високият скок. Това е дисциплината, в която съм искал винаги да успея и която не съм вярвал, че ще я прекратя. Но там вече всичко е заради проблеми в коленете. Никога не казвам "никога“. Възможно е пак да скачам, възможно е пак някой ден да си направя скока за удоволствие, да видя на какво съм способен отново, защото пък съм много добре физически. Не съм тренирал иначе. Но това вече ще го решим с времето, както ми дойде отвътре. Аз съм такъв човек, че ако нещо ми дойде отвътре, ще го направя. Не мисля много-много за последствията, което пък не казвам, че е хубаво, но възможно е наистина отново да поскачам някой ден висок скок.

В момента в какво състояние си – здравословно говорим? И Балканиадата ли е следващият турнир с твое участие?

- Здравословно съм добре в момента. Надявам се и да е така, защото миналата зима пък видяхме, че точно заради един грип изпуснах Световното, за моя жалост. Физически също съм добре. Иначе да, Балканиадата е следващото състезание, но както казах в началото на интервюто, сега с треньора ще тренираме малко по-тежко, сериозно, за да се подготвим за Световното, което е след повече от месец. И през Балканиадата и държавното смятам просто да премина като едни две тренировки, за да може на световното – дай боже, да покажа най-доброто от себе си.

Целите ги изпълни вече, за месец и нещо ги изпълни. Ти каза в началото на годината, че целта е национален рекорд. Сега следващата цел каква е, ама ясно да я изразиш? Титла от световното?

- Цел е да взема медал от световното, разбира се. Това е целта. Аз съм казвал не един път, даже много пъти, че аз искам да съм най-добрия. Така че смятам, че това е достатъчно да разбере всеки каква е целта.

Не си ли прекалено скромен, с оглед факта, че с 8.45 метра в момента си №1 в света, а световният шампион на открито и на закрито Матия Фурлани има най-добър резултат в кариерата 8.39 метра?

- Скромен съм, защото човек трябва да е скромен. Не трябва сега да съм с вдигната глава и с голямо самочувствие, защото не са случайни атлети. Матия Фурлани може да има 8.39 метра, но повярвайте ми, това е човек, който може да скочи и 8.60 метра още утре, готов е. Гъркът – за него няма да коментираме, всички знаем на какво е способен. Ямаецът мисля, че има резултат 8.50 метра, ако не се лъжа, с вятър, на открито, с малко повече вятър. Това са атлети, които не са никога за подценяване. Състезание със състезание не си прилича. Не се знае на Световното, като се съберем всички, какво ще е, но със сигурност ще отида уверен, със сигурност ще отида като човек, който има 8.45 метра, и със сигурност ще отида като човек, който наистина може да постигне повече. Надявам се късметът да е с мен, шансът, всичко да е наред и там, пак казвам, да покажа най-доброто от себе си, което да е много по-добро от това. Надявам се. Пък и дори да не е, просто да покажа на голямото първенство, че наистина психиката ми е голяма.

Влезе в десетката за "Спортист на годината“. Награждаването е в края на този месец. Ще присъстваш ли там? И къде се виждаш в тази десетка като място?

- Не съм го мислил, честно казано. Знам, че съм в "Топ 10", но знам и какви други спортисти са там. Така че със сигурност май няма да може да съм на челните позиции. Но аз съм го казвал много пъти – това са неща, на които само и единствено вече може да се радваш след успешната година, която си направил. Така че това е нещо… Отивам там, надявам се наистина да си изкарам добре. Ще се радвам, който и да го спечели, ще се радвам на всички, защото аз гледам всеки един спорт и се радвам, и подкрепям българите. Пък който и да стана ще съм щастлив, защото виждаме, че българите в последно време наистина показват много силни резултати, много добри постижения. И наистина е много трудно тук, в България, в момента да се станеш Спортист на годината, което пък отново е радостно, защото точно конкуренцията ражда големите шампиони.

Много благодаря за това интервю. Страхотни последни думи.

- И аз благодаря много!

Пожелаваме ти здраве. Знаем, че успехите ще дойдат. Ти ни ги показваш постоянно от началото на годината. Нека продължат и ти стискаме палци да станеш и световен шампион и след това да дойдеш на крака в студиото на ФОКУС.