
ЗАРЕЖДАНЕ...
Болничната асоциация: Размерът на средствата за здравеопазване не отговорят на нарастващите разходи и нужди на обществото | ||||||
| ||||||
"Искам да ви благодаря, че през всичките тези 10 години вие показахте какво означава да създаваш стандарти в движение, да се опитваш да бъдеш в крак с най-новите постижения, да се бориш с администрация и едновременно с това здравеопазването, което предлагате, да бъде достъпно за хората“, заяви вицепрезидента на Република България Илиана Йотова. "Ние вярваме, че можем да видим реализирани нашите идеи и предложения и да се намери решение по най-важните теми в сектор здравеопазване благодарение на обединяване на общите усилия и представителите на законодателната и изпълнителната власт на кръглата маса по случай 10 години Българска болнична асоциация“, каза адв. Свилена Димитрова, председател на ББА. Като ключова тема, която се открои по време на кръглата маса, е необходимостта от увеличаване на разходите за здравеопазване чрез увеличаване размера на здравната вноска или въвеждане на допълнително здравно осигуряване. "Размерът на средствата за здравеопазване не отговорят на обективно нарастващите разходи и нужди на обществото като цяло“, посочи заместник-председателят на ББА Андрей Марков. Аркади Шарков от Експертен клуб за икономика и политика (ЕКИП) подчерта, че европейските правителства са изправени пред бюджетни ограничения поради слаб икономически растеж, търговски сътресения и застаряващо население, което намалява капацитета за разходи за здравеопазване. Проф. Григор Димитров, член на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса, определи здравеопазването у нас като неработещо ефективно, страдащо от ниски нива на доверие, като в същото време малкото средства налагат увеличават доплащанията. По думите на проф. Димитров всички заинтересовани страни ще трябва да помислят как да се осигури финансова устойчивост на системата в следващото десетилетие при новите предизвикателства. “Съществува недостиг на финансиране от 2,5 до 4 трилиона долара за постигане на Целите за устойчиво развитие (ЦУР), включително целите за здравеопазване", обясниха още от ЕКИП. Друга важна тема, която поставиха от ББА, също е свързана с бюджета за здраве и тя касае дефицита на Националната здравноосигурителна каса, проблемите с неостойностените клинични пътеки и породената от това роля на доплащането от страна на пациентите. Беше обърнато специално внимание и на факта, че като ключови за лечението, лекарствата трябва да са налични и достъпни. От ББА посочиха, че нарастват разходите, включени в рамките на клиничните пътеки, а самите пътеки няма да се коригират за поредна година. "Сред най-важните теми, които искаме да намерят своето решение, са осигуряването на достъп до здравна помощ в малките населени места“, подчертаха от ББА. От Българска болнична асоциация поискаха да се работи в посока справяне с недостига на медицински кадри в България, осигуряване на стабилност на нормативната уредба, въвеждане на реални медицински стандарти, въвеждане на държавна политика за киберсигурност и изкуствен интелект, развитие на електронното здравеопазване, както и осигуряване на възможности за въвеждане на нови дейности и инвестиции в здравеопазването. На фона на всички проблеми, особено финансови, от ББА констатираха, че изглежда немислимо на този етап да говорим за замяната на клиничните пътеки с диагностично-свързани групи. В заключение от ЕКИП обясниха, че един от начините за справяне с предизвикателството в здравеопазването е ефективното разпределение на ресурсите и прилагане на иновативни подходи за запълване на недостига на финансиране. Всички приоритети и изводи, обсъдени на срещата, ще бъдат входирани официално като предложения до институциите, съобщиха от ББА. |
Трябва ли да се дадат повече права на районните кметове? | ||
Да (595) | 53% | ![]() |
Не (415) | 37% | ![]() |
Не мога да преценя (113) | 10% | ![]() |
За контакти:
тел.: 0700 45 024
novini@sofia24.bg