
ЗАРЕЖДАНЕ...
Проф. Йоцов: Аргументът, че влизането на България в еврозоната веднага води до инфлация, защото ще вдигнат всички цените, не е състоятелен | ||||||
| ||||||
Страхът от повишаване на цените на стоки и услуги след влизане в еврозоната е сред най-големите, а Фискалният съвет преди дни излезе с анализ на даннните за инфлацията в последните пет присъединили се страни - Хърватия, Естония, Латвия, Литва и Словакия - не само, че нито една от тях не е фалирала, а анализът сочи, че въздействието от приемането на еврото върху потребителските цени се оценява като минимално. "Ще се види, че нито един от тези страхове няма да се осъществи. Те са просто манипулации, разбира се. Но хората им вярват, няма какво да се направи в България по тази тема. Ще продължат да им вярват до момента на влизането в еврозоната, когато с очите си видят, че я няма тази работа.", казва Георги Ганев, икономист от Център за либерални стратегии. А някои икономисти обясняват страховете и рисковете така: "Тези страхове не са съвсем неоправдани, бих казал, че са оправдани по линия на това, което първо сме видели, да кажем, в Хърватия, и по линия на това, което е документирано в литературата, между другото от самата Европейска централна банка, и по линия на това, което знаем за българските регулаторни органи, които не се славят с особено качество на работата", на мнение е Стоян Панчев, от Експертен клуб за икономика и политика. "Аз винаги съм давал пример да не се страхуваме толкова от инфлацията, защото аргументът, че влизането в еврозоната веднага води до инфлация, защото ще вдигнат всички цените, не е състоятелен. Ако някой има пазарната сила да вдигне цените, защо той да чака да влизаме в еврозоната? Той ще го направи и сега", казва проф. Виктор Йоцов, икономист и преподавател в УНСС. Разписано е ясно и категорично - фиксиран централен курс от 1.95583 лева за 1 евро, който курс ще бъде запазен и при влизането на страната ни в еврозоната. Не се разрешава преизчисляване на цени при курс, различен от фиксирания. Още през 2020 година парламентът даде мандат за влизане в еврозоната само при курс от 1.95583 лева за евро, а решението беше препотвърдено миналата година. Въпреки това обаче търговци признават, че ще закръгляват, но не според разписаните правила, а за да им е по-лесно. Или, ако сега даден артикул струва 5 лева, то стойността му след прилагане на фиксирания курс и закръгляването до втория знак след десетичната запетая ще е 2.56 евро. За да може хората да свикнат с цените още преди присъединяването те ще бъдат изписвани в двете валути - това е т.нар. двойно обозначаване. Това трябва да започне един месец след датата на влизане в сила на решението за приемането на еврото и приключва 12 месеца след въвеждането му. Окончателното решение за дата на присъдиняване към еврозоната е на Съвета на Европейския съюз. "Съветът на Европейския съюз е от 26 до 28 юни. Ако приемем, че на някоя от тези три дати се вземе решение, че България отговаря на критериите и ще бъде в еврозоната от 1 януари 2026 година, това означава, че веднага влиза в действие Законът за въвеждане на еврото. Да вземем 27 юни. Значи на 27 юли вече всички в България, всеки продавач в България, трябва да има двойните цени. Съветвам всеки, който е нервен, че ще вдигнат цените, да отиде на 26 юни и да снима цените. След това да отиде на 27 юни и пак да ги снима и да види - има или няма. Ако има - да докладва", казва още Ганев. В първия месец след присъединяването ни левът и еврото ще бъдат в обращение едновременно. В този период рестото ще се връща в евро и само, ако няма наличност - в левове. След това разплащането става само в евро. По кой курс, как, къде, има ли такси - тези въпроси продължават да си задават хората. Безплатно ще е през първите шест месеца от датата на въвеждане във всички банки и "Български пощи“. През следващите шест месеца ще могат да налагат такса, а безплатна ще остане услугата в Българската народна банка. Обмяната ще става само по фиксирания курс. Българският лев е стабилен, но той е обвързан във валутен борд с еврото. Той е въведен на 1 юли 1997 г. Курсът на българския лев се фиксира първо към марката, а после към еврото. Според Георги Ганев превалутирането няма да затрудни системите, тъй като не беше чак толкова отдавна времето, когато левът се раздели с три нули. Сметките в банките ще бъдат превалутирани автоматично по фиксирания курс и по никой друг и равностойността в евро ще е равна на левовата. Преобразуването ще става безплатно за кредити, депозити и средства по сметки, заеми, финансови инструменти и ценни книжа. В момента лихвите у нас са по-ниски, отколкото в еврозоната. Последната страна, която влезе в еврозоната, е Хърватия. А откакто стана 20-ия член на еврозоната все по-често се говори, че България ще последва нейния сценарий. Именно Хърватия е страната, с която най-много ни сравняват и от която тръгна бойкотът на хранителните магазини, заради високите цени на храните. Там обаче инфлацията още преди присъединяването към еврозоната достигна 13% на годишна база, сочи анализът на Фискалния съвет. 20 са държавите-членки, които ползват единната валута сега, а 7 - не. Една от тях е Дания, която още при присъединяването е договорила "клауза за неучастие". А Швеция, макар да се е съгласила с подписването на договора за членство в Европейския съюз, провежда референдум през 2003 г. Поставена в меко казано деликатно положение, страната отлага решаването на въпроса, като не се присъединява към т.нар чакалня на еврозоната и така умишлено не изпълнява критериите. Според проф. Йоцов, който е и бивш представител на страната ни в Международния валутен фонд, към момента България не разполага с кой знае какви инструменти да ускори реалната конвергенция, губи от това, че не е в т.нар. Клуб на богатите. "Ще има по-висока фискална и финансова стабилност, по-ниски лихвени проценти, разходите за фирмите ще се намалят, защото те няма да имат нужда да хеджират рисковете, свързани с валутния курс. Да не забравяме за нещо друго - т.нар. репутационен риск, който силно ще намалее", казва още Йоцов. Кампанията на антиевро ориентираните в страната продължава да е по-шумна от тази на опонентите им. Но през седмицата премиерът Росен Желязков и управителят на БНБ Димитър Радев подписаха позиция в подкрепа на въвеждането на еврото у нас от 1 януари 2026 г., която беше подкрепена от квалифицирано мнозинство в парламента. Сега очакваме от Брюксел ясен отговор ще влезе ли разделена България в единния валутен съюз. |
Още по темата: | общо новини по темата: 833 | ||||||||||||
| |||||||||||||
предишна страница [ 1/139 ] следващата страница |
За контакти:
тел.: 0700 45 024
novini@sofia24.bg